Какво измерваме, преди да говорим за терапия
Стандартният пакет рядко е достатъчен. Изследваме TSH заедно със свободните fT3 и fT4 и антителата, общ и свободен тестостерон със SHBG, естрадиол и прогестерон в правилната фаза на цикъла, кортизолов ритъм, DHEA-S, пролактин, както и инсулин и HOMA-IR, защото метаболитният статус пряко влияе върху половите хормони.
Много от оплакванията, за които хората търсят хормонална терапия, се дължат на дефицит на витамин D, желязо или на нелекувана инсулинова резистентност. Затова разчитаме хормоните в контекста на целия биомаркерен профил, а не изолирано.
Кога терапията има смисъл
При потвърден и клинично значим дефицит — например хипотиреоидизъм, симптоматичен дефицит на тестостерон или перименопаузален спад — заместителната терапия е ефективна и добре проучена. Целта не е да се гонят „оптимални“ стойности на всяка цена, а възстановяване на функцията при контролиран профил на безопасност.
Когато стойностите са в норма, но има оплаквания, работим първо върху сън, тренировъчен стимул, телесна композиция и стрес — фактори, които често връщат хормоналния профил без медикамент.
Проследяване и безопасност
Всяка терапия се придружава от контролни изследвания на 8–12 седмици, включително маркери за безопасност — хематокрит, PSA при мъже, липиден профил, чернодробни ензими. Дозата се коригира според резултата и симптомите, а не по фиксирана схема.