Анализът на микробиома е толкова точен, колкото е пробата. За разлика от кръвната проба, която се взима от медицинско лице при контролирани условия, фекалната проба се взима у дома — и точно затова правилата за подготовка, вземане и съхранение имат пряко отражение върху резултата.
Подготовка преди пробата
Без антибиотици в последните 4 седмици. Антибиотичният курс променя състава радикално и възстановяването отнема седмици до месеци — проба непосредствено след курс описва временно състояние, а не Вашата базова линия.
Без пробиотични добавки 3–5 дни преди вземането, за да не се отчитат приетите щамове вместо резидентната флора.
Хранете се както обичайно в дните преди пробата. Ако „изчистите“ менюто за седмица, ще измерите диета, която не водите.
Отложете пробата при остра стомашно-чревна инфекция, при менструално кървене и в рамките на две седмици след колоноскопия с чревна подготовка.
Самото вземане — стъпка по стъпка
1. Уринирайте предварително и изхвърлете водата — урина в пробата я обезсилва.
2. Поставете предоставената хартия или чист съд, за да не попадне пробата във водата на тоалетната чиния.
3. Вземете малко количество (с размер на грахово зърно) с приложената лопатка от два-три различни участъка на изпражнението.
4. Поставете материала в епруветката със стабилизиращ разтвор до маркировката и затворете плътно; разклатете според инструкцията, докато разтворът се хомогенизира.
5. Надпишете датата и часа. Изпратете пробата в същия ден, доколкото е възможно; ако не — съхранявайте я според инструкцията на комплекта (обикновено стайна температура при стабилизиращ разтвор или хладилник при комплекти без него). Не замразявайте и не размразявайте повторно.
Чести грешки, които изкривяват резултата
Проба, взета по време или веднага след антибиотичен курс. Проба, престояла дни при висока температура. Прекалено голямо количество материал в епруветката — стабилизиращото съотношение се нарушава. Смесване на проби от различни дни. Пропуснат въпросник за храненето и медикаментите: без този контекст интерпретацията губи половината си стойност.
Какви проби се използват и какво показват
Фекална проба за секвениране (16S rRNA или шотган метагеномика) — разнообразие, ключови родове, капацитет за производство на бутират.
Фекален калпротектин — разграничава функционално оплакване от възпалително чревно заболяване.
Зонулин и секреторен IgA — състояние на бариерата и локален имунитет.
Дихателна проба с лактулоза или глюкоза — за SIBO, когато подуването е водещият симптом.
Кръвна проба на гладно — hs-CRP, кръвна захар и инсулин, B12, феритин, витамин D. Тези стойности се отчитат заедно с микробния профил в рамките на профилактичните изследвания.
След пробата
Лабораторният срок обичайно е 2–4 седмици. Резултатът се обсъжда на консултация — сам по себе си списък от бактериални имена не е план. На нея се определят хранителните промени, целевите добавки и датата за повторно измерване след 8–12 седмици.
