SIBO означава прекомерно количество бактерии в тънките черва — място, което нормално е сравнително рядко населено. Резултатът е ранна ферментация на храната, газ, подуване и нарушено усвояване на хранителни вещества.
Типична картина
Подуване, което започва скоро след хранене и се влошава от фибри, бобови и пробиотици; редуване на диария и запек; дефицити на витамин B12, желязо или мастноразтворими витамини; понякога кожни и ставни оплаквания.
Рискови фактори: предходни коремни операции, дългосрочен прием на инхибитори на протонната помпа, диабет с автономна невропатия, хипотиреоидизъм, дивертикули, ниска стомашна киселинност.
Диагностика
Дихателен тест с глюкоза или лактулоза, с измерване на водород и метан. Повишението на водорода с ≥20 ppm над изходното ниво в първите 90 минути е диагностично; метан ≥10 ppm по всяко време говори за метан-доминиран свръхрастеж.
Фекалният микробиомен панел не диагностицира SIBO — той описва дебелото черво. Но е полезен паралелно, защото показва общото разнообразие и потенциала за възстановяване след лечението.
Преди теста са необходими 24–48 часа подготовка с определен режим на хранене и без антибиотици от 4 седмици.
Лечение и предотвратяване на рецидив
Антибиотична терапия (най-често рифаксимин, при метан-доминиран вариант в комбинация) или билков протокол с подобна ефективност в сравнителни проучвания.
Втора фаза — възстановяване: постепенно връщане на фибрите, целеви пробиотик, корекция на дефицитите.
Трета фаза — причината. Без адресиране на мотилитета, лекарствата или подлежащото заболяване рецидивите достигат 40–45% в рамките на девет месеца. Затова SIBO се управлява най-добре в рамките на цялостна оценка, а не като еднократен курс.
